История Инна

Здравейте!
Казвам се Инна и съм на 36 год.
Животът ме срещна с много предизвикателства още в ранна детска възраст.
Като дете бях диагностицирана с “Междупредсърден дефект”.
И така на 7 годишна възраст претърпях 3 сърдечни операции, при това в разстояние на година и половина. В следствие на това, от тогава живея с механична митрална протеза.
Още от малка винаги са ме пазели много, не играех физическо, не можех да тичам, да плувам, да се натоварвам физически или емоционално. Въпреки това, имах страхотно детство, тийнейджърсво и т.н.
Никога не съм се възприела като болна или различна от другите.
Винаги съм харесвала живота си и съм го усещала пълноценен.
През годините сама поставях някои предизвикателства пред себе си с цел да се предизвикам и да си докажа, че съм нормален човек. Танцувала съм народни танци, изкачвах стръмни пътечки до някои хижи по планините…
Е не е като да изкача някой връх, но за мен това си бяха моите си “връхчета”.
На 30г. реших да уча медицина в МУ Плевен и го направих. Ставах всеки ден в пет часа, качвах се на влака, бях на лекции, упражнения, практики и в съчетание с това работех. Въпреки физическото и психическото натоварване, въпреки притеснените ми близки казващи, че всичко ми идва в повече – АЗ УСПЯХ! Днес съм горд представител на медицинското съсловие и дори работя в ИО!
Най-голямото предизвикателство за мен, но и моя най-голяма гордост обаче се оказа раждането на този прекрасен 11 годишен юнак от снимката.
Знам, че рискувах себе си, но бях сигурна в добрия изход и нещата се получиха. За миг не съм се колебала и за миг не съм съжалявала са този си избор.
И знам, че каквото и да ми беше поднесъл животът – щях да УСПЕЯ
(както винаги)!
Казват, че Господ давал изпитания на тези, които могат да ги преодолеят,
а щом всички ние сме се справили значи сме СИЛНИ,МНОГО СИЛНИ!
Мили хора изпитвали тези тревоги и тези, на които сега има се случва или предстои – имайте вяра!
Щом имате вяра – битката е спечелена наполовина.
Вярвайте в себе си, вярвайте на лекарите си, вярвайте в подкрепата и любовта на близките си, вярвайте безрезервно.
Няма път назад и няма място за колебания, отчаяние и тъга. Обичайте-себе си, живота си, любимите си хора…
.Бъдете позитивни и благодарни и помнете…..
ние сме ВОИНИ!!!