Стратегии за справяне и по-добро качество на живот

В трудни житейски ситуации всички хора използваме различни средства, за да се справим със стреса и напрежението. В тази глава ще Ви предоставим малко теория за това какви механизми използва човешката психика в такива ситуации.

Съществуват две основни групи стратегии за справяне в стресови ситуации – активни и пасивни. За активни стратегии говорим, когато подхождаме директно и рационално към справянето с проблема, например: търсим разрешение на проблема, търсим повече информация за него, социална или професионална подкрепа, промяна в заобикалящата среда. Пасивните стратегии включват избягване на проблема, неговото отричане, „пожелателно мислене“ и бягство в сферата на мечтите. За да стане по-ясно, може да се каже, че стратегиите, които ползваме за справяне с проблема, са свързани с неговото решаване. Стратегиите, които не са директно свързани с проблема са тези, които ни отклоняват от него и чрез тях ние бягаме в сферата на мечтите.

Справянето с емоциите също може да бъде активно и пасивно. Активните са ориентирани към търсене на социална подкрепа и емоционална изразителност. Пасивните не са ангажирани с емоциите и водят до самообвинение и затваряне в себе си.

Изборът коя стратегия човек ще определи, за да се справи със стреса или с конкретна ситуация често е несъзнателен и трудно се контролира. За да можем да се справим дългосрочно и ефективно със стреса и тревожността е много важно да ползваме различни видове стратегии в различни ситуации, както и да учим нови.

Основен метод за намаляване на стреса е използването на ресурсите в така наречената мрежа за социална подкрепа. Всички ние участваме в социални мрежи и можем да ги ползваме за емоционална, информативна и/или материална подкрепа.

За много важна се смята емоционалната подкрепа, тъй като влияе най-силно на здравето и психичния комфорт. Тя включва изразяване на загриженост, симпатия, съпреживяване, усещането, че човек е разбиран, харесван, обичан и подкрепян от другите. И най-вече от близкото семейно и професионално обкръжение. Дори да се окаже, че Вашата социална мрежа не може да Ви съдейства да се справите с напрежението, когато детето Ви страда от сърдечно заболяване, винаги можете да създадете нова такава мрежа. В наши дни интернет, различните неправителствени организации и средства за разпространение на информация скъсяват разстоянието между нуждаещите се и тези, които могат да им помогнат.

Колкото по-голяма е социалната Ви мрежа (роднини, приятели, колеги, специалисти, консултанти по проблеми от личен характер), толкова повече информативна подкрепа ще имате. Тя включва информиране, насочване, съветване и/или ръководство.

Материалната подкрепа се осигурява чрез използване на материални ресурси от други хора: членове на семейството, приятели, колеги, институции или организации. Тя включва подпомагане с храна, вещи от първа необходимост, временно предоставяне на жилище, финанси и др.

Асоциация „Детско сърце“ може да Ви бъде партньор в намирането на подкрепа от различен тип.

Един от основните методи за намаляване на нивото на стрес е общуване с близки и приятели – срещи и разговори върху теми, които не са свързани с източника на стрес или помагане на някой друг, който има нужда от подкрепа. Споделянето с член на семейството, приятел, колега или специалист ще намали стреса.

Ако не сте свикнали да споделяте негативни чувства или смятате, че не трябва да натоварвате с тях близките и приятелите си, има и друг начин да се освободите от тях. Седнете и напишете всичко, което чувствате на лист, направете го за себе си, излейте душата си, след което скъсайте или изгорете листа. Така, ще си дадете възможност да преживеете емоцията, без да се чувствате неудобно от това.

Друг вариант е присъединяването към група за подкрепа. Споделянето с хора, които имат подобни на Вашите проблеми и преживявания помага за намаляване на напрежението. Такива групи може да намерите в Асоциацията, в интернет и в различни форуми. Системното задържане на гневни, агресивни, депресивни чувства действа разрушително на психиката и може да доведе до срив в момент, когато най-малко очаквате. Затова моментите на почивка са много важни. Не се чувствайте виновни когато отделяте време за себе си. Вашето здраве е много важно, за да можете да се грижите и за децата си.

Бихте могли да си починете, като се заемете с приятни дейности – хоби, физическа активност, разходки сред природата, слушане на музика или всякакви дейности, които ще Ви поддържат физически или мисловно заети. Тогава човек се отпуска и не ангажира съзнанието си. Когато човек е сам, може да си позволи да бъде откровен и спонтанен, за да се разтовари от напрежението.

Стресовите фактори и ситуации са неделима част от работата и живота ни, но от нас самите зависи колко бързо и ефективно ще се справим с последствията от тях върху собствената ни психика, тяло и живот. В отговор на всяка стресова ситуация има три възможни поведенчески модела на реакция: борба, адаптация, бягство. Кой от изброените модели ще изберем – зависи от самите нас.

Отношения между родителите

Присъствието на болно дете в семейството променя отношенията между родителите. Най-честите им реакции са сближаване или отдалечаване. В първия случай двамата родители постепенно се научават да разчитат един на друг, да споделят, да обсъждат и да се подкрепят взаимно. Това е много важно, защото партньорът е човекът, който най-добре разбира ситуацията. Не е необходимо той да даде решение на проблема – понякога е достатъчно просто да те изслуша, сподели и подкрепи. Това е особено важно при комплексните заболявания, които предполагат чести приеми в болница, множество изследвания и операции. В тези случаи да има човек, който е до Вас и Ви помага е незаменимо.

При отдалечаването родителите се опитват да се справят всеки по свой начин, като все повече се затварят и не споделят с партньора си – често с идеята, че по този начин взаимно се предпазват. Това увеличава дистанцията между двамата партньори и води до преживявания на самота, несправяне, гняв, липса на подкрепа. В някои случаи тези ситуации завършват с развод или раздяла, което се отразява зле не само на двамата партньори, но и на детето.

Когато в семейството има и друго дете, то трябва да бъде включено в грижите около болното си братче или сестриче, защото иначе се чувства изолирано и отхвърлено. Повечето родители се стремят да му спестят колкото могат от притесненията и тревогите, като често го оставят при баби и дядовци, докато те се фокусират върху грижата за болното дете. Добре е, когато е възможно, децата да бъдат заедно като общуването между тях се насърчава от родителите.

Когато болното дете се отглежда като здраво, то става пълноценно като личност и се справя по-добре в живота. Братята и сестрите могат да бъдат от голяма помощ в този процес.